• БРАЧНИ ДОГОВОРИ

Брачните договори са сравнително нов институт, предвиден с новия Семеен кодекс, но те са много удобно средство за уреждане на имуществените  отношения между съпрузите по време на брака. Практическата приложимост на брачните договори се налага и предвид факта, че сделки между съпрузи с имоти - СИО по време на брака са недействителни, поради което и брачните договори се явяват един от малкото възможни средства за уреждането на тези отношения.

Брачен договор може да се подпише преди брака или по време на брака. С него съпрузите могат да уговорят, че имущество в режим на СИО ще стане изключителна собственост на единия от съпрузите, като за целта е необходимо, ако става въпрос за недвижим имот, той да бъде описан подробно съгласно документите за собственост, скица от кадастъра, данъчна оценка и т.н. С брачния договор може да се предвиди, че имуществото, което оттук нататък ще се придобива по време на брака, ще се третира в режим на разделност, т.е. ще бъде лична собственост на този съпруг, който го придобива; по този начин се дерогира презумпцията, че всяко имущество, придобито през брака, е съпружеска имуществена общност. В брачния договор не могат да се правят завещателни разпореждания и не може да се уговори, че предбрачно имущество ще стане СИО; такива уговорки са недействителни. Брачният договор се сключва пред нотариус със заверка на съдържанието и на подписите и се вписва в Агенция по вписвания. Относно изготвянето на брачен договор адвокатският хонорар се определя съобразно наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в зависимост от имуществения интерес.


  • РАЗВОД ПРИ УЧАСТИЕ НА ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ

Възможно е да бъде постановен развод и без присъствието на единия съпруг, като в този случай той се представлява от особен представител. Такъв се назначава в случаите, когато едната страна не живее в страната, не може да бъде намерена на адреса, който е посочила в документите си за самоличност и т.н. Неслучайно законът изисква и двете страни да присъстват лично на делото, защото разводът има много правни последици, които няма как да бъдат засегнати, когато едната страна се представлява от особен представител. Например, ако съпругата се представлява от особен представител, то той няма как да знае дали тя би искала да си върне обратно предбрачното си име или би искала да остане с името на своя предишен съпруг. Затова и ако се окаже, че след развода съпругата е искала да си върне предбрачното име, но съдът е постановил, че тя ще продължи да носи фамилното име на съпруга си, впоследствие тя може да върне обратно предрачното си фамилно име само с отделно дело, което пък е свързано с допълнителни разходи и загуба на време. Също така, ако съпрузите имат общо имущество, то страната, която се представлява от особен представител, би могла да бъде ощетена, тъй като особеният представител няма как да е запознат с нейните интереси.

Страната, която не е присъствала на делото, ще следва все пак да заплати разноските по делото, включително и тези за особения представител. Затова и препоръката ни е, на адреса, който е посочен в личните документи за самоличност като постоянен адрес или на настоящия адрес, посочен като такъв в местната община, действително да има лице за получаване на съобщенията, съответно страната да има възможност да реагира, за да не се стигне до последици, поправянето на които ще бъде свързано с повече разноски от упълномощаването на адвокат. Горното  важи и за други граждански дела, не само за семейните, защото назначаването на особен представител всъщност се налага тогава, когато страната не може да бъде открита на адреса в страната или живее в чужбина, но на адреса в България няма лице, което да получава съобщения от нейно име.


  • НОВИ ПРАВИЛА ОТ 2017г. ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ЮРИСКОНСУЛТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

С измененията на чл. 78, ал. 8 от ГПК с ДВ. бр. 8 от 01.2017г. се промениха правилата за определяне и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, претендирано от търговците по делата (дела, при които дружествата се представляват от юрисконсулти, а не от адвокати - например, банки, топлофикации и др.). Досега размерът на юрисконсултското възнаграждение се определяше на база имуществения интерес на иска, съобразно Наредба № 1 от 2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така например, при цена на иска до 1000лв., се определяше  юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. Съобразно новата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Законът за правната помощ предвижда заплащането на възнаграждението да става по ред, определен в Наредбата за заплащането на правната помощ, а наредбата изисква представяне на подробен отчет за обема и дейността на юрисконсулта, за да може правилно и справедливо да се определи размерът на възнаграждението. Така или иначе, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., без значение размерът на имуществения интерес. За недобросъвестно или некомпетентно извършена правна помощ и при непредставяне на отчет юрисконсултът не получава възнаграждение по конкретния случай.

 

  • НОВ РЕГЛАМЕНТ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

Правната уредба на защитата на личните данни се променя съществено с новия Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, наричан Общ Регламент за защита на личните данни, който ще се прилага от 25 май 2018г. и който отменя Директива 95/46/EО от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. С него се въвежда единна законодателна рамка относно защитата на личните данни на територията на целия ЕС, с цел да се преодолеят различията в отделните национални законодателства. Регламентът се прилага директно във всички държави-членки, но все пак дава възможност на всяка държава да детайлизира във вътрешното си законодателство съдържащите се в него правила.

С прилагането на Регламента ще отпадне процедурата за регистрация на администратор на лични данни в Комисията за защита на лични данни. Въвеждат се нови правила във връзка със събирането, използването, споделянето и унищожаването на личните данни – например, изисква се изрично съгласие на субектите за събиране и обработване на техните лични данни, което да бъде дадено свободно и недвусмислено; субектите имат право да поискат техните лични данни да бъдат заличени, както и правото „да бъдеш забравен“; предвижда се право на възражение на всеки засегнат субект срещу обработването на лични данни и др. Основно изискване е личните данни да бъдат използвани единствено за целта, за която са били събрани. Относно обработването на данни на дете се посочва, че обработването е законосъобразно, ако детето е най-малко на 16 години.

Общият регламент  поставя изискване системите за сигурност на личните данни да бъдат  основани на принципа за оценка на риска. Регламентът въвежда задължение за назначаване на специално длъжностно лице по защита на данните, което не трябва да е началникът на IT отдела в съответната компания, а да бъде назначено на отделен договор. Една от новостите на Регламента е и принципът за „обслужване на едно гише“ (one-stop-shop), който позволява администраторите на лични данни да работят само с един национален надзорен орган в тази държава-членка, в която се намира седалището на предприятието (при важни трансгранични сделки).

Създава се Европейски Комитет за защита на данните, който ще включва представители от всички 28 държави-членки на ЕС и който ще замени съществуващия Комитет по чл. 29 от Директива 95/46/EО.


  • ЛИКВИДАЦИЯ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

Ликвидацията е процес, имащ за крайна цел осребряване на дружественото имущество, удовлетворяване на кредиторите и разпределение на остатъка между съдружниците (ако е останало такова след удовлетворяване на кредиторите). Ликвидацията приключва със заличаването на дружеството от Търговския регистър. Целият процес отнема минимум шест месеца, които са минимално установения срок за покана до кредиторите.

Цялата процедура по ликвидация на дружества протича на два етапа - първо се прекратява дейността на юридическото лице и се канят кредиторите да предявят вземанията си към дружеството. На този етап се уведомява НАП за започналата ликвидация и се изготвят необходимите счетоводни документи съгласно НСС 13. След изтичане на съответния срок за покана към кредиторите се пристъпва към заличаване на дружеството от Търговския регистър, като отново се изготвят счетоводни документи съгласно НСС 13, част от които се вписват и в Търговския регистър. За всеки от етапите се изготвя специален пакет правни документи, като е много важно счетоводител и адвокат да работят в тясно сътрудничество с оглед правилното и законосъобразното приключване на ликвидацията.

 

  • НАРУШАВАНЕ ПРАВАТА НА НАСЛЕДНИЦИТЕ ПРИ ДАРЕНИЕ

Дарението е най-предпочитаната правна сделка между роднини, най-вече заради ниските такси по прехвърлянето на имота. Добре е обаче да се знаят и рисковете, които са свързани с тази безвъзмездна сделка. Освен че може да бъде отменено при предвидените в закона хипотези (чл. 227 ЗЗД), дарението може да стане причина и за предявяване на иск срещу дареното лице от страна на наследниците по закон, ако е накърнена запазената им част. Съгласно чл. 30 от Закона за наследството, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Претенцията за възстановяване на запазената част обикновено се прави с иск, но може да се заяви и под формата на възражение в производство по делба например. Трябва да се следи обаче дали не е изтекъл 5-годишният давностен срок за предявяване на иска.

 

  • КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ ЗА ЗАПОВЕДТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ?

С новите изменения на ГПК (в сила от 30.10.2017г.) бяха въведени значителни промени в областта на заповедното производство. В това производство всеки, който счита, че има вземане към дадено лице, би могъл да поиска от съда издаване на заповед за изпълнение, при спазване на определени изисквания относно размера на вземането и др. (чл. 410 ГПК). Заявлението е по образец, подава се до районния съд по седалището или постоянния адрес на длъжника и в него се съдържа искане за издаване на изпълнителен лист.

Съдът издава заповед за изпълнение, която се връчва на длъжника и същият следва да упражни правата си по ГПК в съответните срокове, за да избегне влизане в сила на заповедта и образуване на изпълнително дело. Сроковете са преклузивни и тяхното пропускане може да има фатални последици. На практика, заповедта е покана за доброволно изпълнение, а съгласно новите изменения на ГПК в нея трябва да бъде посочена и банкова сметка за плащане. Затова, съветваме всички, които получат такава заповед за изпълнение, незабавно да се свържат с адвокат, за да се прецени кой е най-подходящият начин за реакция.

Важно е да се знае, че има и заповед за незабавно изпълнение, която се издава въз основа на някой от документите, изброени в чл. 417 от ГПК - документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките; нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми; запис на заповед, договор за залог и др. Специфичното тук е, че заедно със заповедта за изпълнение съдът издава веднага и изпълнителен лист и се образува изпълнително дело. Така процедират обикновено банките за събиране на вземанията си. Възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение.

 

  • ВРЪЧВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯ И ПРИЗОВКИ ПО ДЕЛА. ЗАЛЕПВАНЕ НА УВЕДОМЛЕНИЕ

С новите изменения на ГПК (в сила от 30.10.2017г.) бяха въведени важни промени относно връчването на призовки по всички видове  дела, които промени бяха необходими поради зачестилите случаи на нарушения и неясноти при процедурата по залепване на уведомления. Въпреки че съгласно сега действащата уредба се предвидиха защитни механизми, препоръчваме на постоянния или настоящия адрес, който е посочен официално, действително да има лице за получаване на съобщения и призовки, за да не се стига до осъдителни решения без реално участие на страната в процеса. Това е така, защото и в момента служителите на съда (призовкарите) имат задължение да търсят лицето на адреса в продължение на един месец, но ако в крайна сметка не открият лице за получаване на призовката, всички документи се прилагат по делото като редовно връчени,  а в определени случаи се назначава особен представител и разноските по делата се заплащат от осъденото лице, което може и да не знае, че срещу него е водено дело.

Важно е да се знае, че страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице, на което да се връчват съобщенията, ако няма пълномощник по делото в Република България. Когато лицата не посочат съдебен адресат, а заминат за чужбина, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.

При юридическите лица всички съобщения и призовки по делата, включително и по изпълнителни дела, се връчват на адреса, който е посочен в Търговския регистър като адрес на управление, така че ако търговецът реално се намира на друг адрес, но не си е променил адреса в Търговския регистър, съобщенията също се прилагат като редовно връчени.

  • ЗНАЧЕНИЕТО НА ПОДАВАНЕ НА ОТГОВОР В ИСКОВОТО ПРОИЗВОДСТВО

След предявяване на иск пред съда по гражданско производство, съответният съдия, на когото е разпределено делото, изпраща исковата молба на ответника за отговор в едномесечен срок. Подаването на отговор от страна на ответника е от изключителна важност с цел развитието на делото и представяне на доказателства от негова страна, в това число и необходимите оспорвания, включително възражения за изтекла давност. Неподаването на отговор не следва да бъде подценявано, поради огромния риск от загуба на делото от страна на ответника. С изтичане на едномесечния срок настъпва така наречената преклузия, тоест невъзможността на ответника да прави възражения и да представя доказателства, което на практика го лишава от защита.

В тази връзка, следва да бъдат спазвани стриктно сроковете за обжалване на първоинстанционните решения пред горестоящия съд, както и срока за обжалване пред ВКС. След изтичане на срока, лицето повече не може да обжалва и решението влиза в сила.

 

  • НЕРАВНОПРАВНИ КЛАУЗИ В ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДОГОВОРИ

Съгласно чл. 3 от Директива № 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата),  една клауза трябва да се счита за неравноправна, когато, въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните.

Потребителски са всички договори, сключени между продавачи и предоставящи услуги лица, от една страна, и потребители, от друга страна. Тук се включват всички договори, сключвани при общи условия с топлофикационните и електроразпределителните дружества; договорите, предлагани от банки и небанкови финансови институции, от застрахователни и лизингови дружества; договорите с мобилните оператори и др. Съгласно Закона за защита на потребителите, за да бъде една уговорка в договор неравноправна, тя трябва да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Неравноправните клаузи са нищожни, като нищожността се преценява към момента на сключване на договора. Нищожността на една договорна клауза се установява единствено от съда и в последните години все по-често се завеждат подобни дела, като се установява трайна практика на съдилищата по отношение на изследване на нищожността на клаузите в договори, сключвани при общи условия. 

Лицата, които считат, че техните права по Закона за защита на потребителите са нарушени или че са обект на неравноправни клаузи, могат да подадат в Комисията за защита на потребителите жалби и сигнали, като изискат от Комисията да извърши проверка и да бъдат наложени санкции на нарушителите, евентуално да бъдат предприети мерки за обявяване на клаузите за нищожни.

 

  • ИЗКЛЮЧВАНЕ НА СЪДРУЖНИК В ООД

Три са основанията за изключване на съдружник по ТЗ: 1) неизплащане (когато е парична вноска) или невнасяне (когато задължението е било за непарична вноска) на дела от капитала; 2) в случаите на чл. 126, ал. 3 от ТЗ, а именно, когато не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството или не изпълнява решенията на общото събрание или действа против интересите на дружеството; 3) при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане. Какво се случва, когато съдружниците са двама, с равни дялове и единият съдружник иска да изключи другия с аргумента, че той действа против интересите на дружеството (много често срещана хипотеза)? Единственият компетентен орган, който може да вземе решение за изключване на съдружник, е Общото събрание на дружеството с мнозинство повече от ¾ от капитала, като в дружествения договор може да се предвиди и по-голямо мнозинство. Протоколът от ОС трябва да бъде с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно, съгласно нормата на чл. 137 ТЗ (изм. 01. 2017г.). Изключеният съдружник не гласува. Това всъщност означава, че съдружник с минаторен пакет дружествени дялове може да вземе решение за изключване на съдружник с мажоритарен пакет дялове. За да бъде обаче решението законосъобразно, първо трябва да се спази процедурата по свикване на ОС (с писмена покана, получена лично от всеки съдружник най-малко седем дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в поканата се посочва и дневният ред) и да се отправи писмено предупреждение до съдружника, че ще бъде изключен, ако не преустанови поведението си. Предупреждението може да бъде под формата и на нотариална покана и трябва да бъде също получено лично от съдружника, който ще бъде изключван.

 

  • РАЗВАЛЯНЕ НА ДОГОВОР С НОТАРИАЛНА ПОКАНА

Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Най-често предупреждението се отправя под формата на нотариална покана. В нотариалната покана трябва да е индивидуализиран точно длъжникът, да е посочен точният размер на вземането, което се претендира, да е даден подходящ срок за изпълнение /чл. 87, ал.1 от ЗЗД/, като след изтичането му кредиторът ще счита договора за развален. Поканата може да се връчи от всеки правоспособен нотариус. Нотариусът не изследва отношенията между страните и дали страната, която изпраща поканата, има право да развали договора; той е длъжен да следи само дали съдържанието на поканата не противоречи на закона и на добрите нрави.

С получаване на волеизявлението за разваляне на договора, извършено във формата на нотариална покана, договорът се счита за развален (ако не е даден в нея допълнителен срок, след изтичането на който е изрично посочено, че договорът ще се счита за развален). След редовното връчване на нотариалната покана, което се удостоверява от нотариуса, връчил поканата, страната, изпратила нотариалната покана, има право да претендира връщане на платените от нея суми по договора чрез иск пред съда, на основание чл. 55 от ЗЗД.

В тази връзка е полезно да се знае, че "Български пощи" ЕАД предлагат аналогична услуга за връчване на официални покани, която е доста по-евтин вариант от нотариалната покана, но със същите последици.

Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става само по съдебен ред.

 

  • СПАЗВАНЕ НА ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ

Всеки работодател, наел на работа дори един работник или служител, трябва да знае, че следва да спази всички указания на Кодекса за труда и наредбите към него, ако не иска да бъде санкциониран от Инспекция по труда.

Всяка фирма, имаща служители, следва да сключи договор със служба по трудова медицина, която да да изготви необходимите документи, свързани със здравословни и безопасни условия на труд. Задължително е да се изготвят правила за работната заплата и правилник за вътрешния трудов ред, а когато предприятието е с 50 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 20 и повече работници и служители, общото събрание избира от своя състав представители на работниците и служителите. В зависимост от конкретиката на труда, който се полага, може да се наложи работниците и служителитe да са задължени да носят работно облекло, да подлежат на задължителни периодични медицински прегледи и т.н. Всяко предприятие, за да бъде изрядно съгласно КТ, следва да има поредица документи, предвидени в КТ и наредбите към нето, като например ревизионна книга съгласно чл. 408 КТ, дневник за издадените трудови книжки-регламентиран е в чл. 1, ал. 5 на Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, дневник за регистриране на трудоустроените лица- регламентиран е в чл. 2, ал. 3 на Наредба за трудоустрояване, дневник за отчитане на извънреден труд, книга за отчитане на удължаването и компенсирането на работното време, правила за БЗУТ, инструктаж на работниците и служителите и т.н.
Относно здравословните и безопасни условия на труд е добре предприятието да изготви:  Книга за начален инструктаж съгласно Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. в сила от 01.01.2010 г. Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., Книга за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден  инструктаж съгласно Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. в сила от 01.01.2010 г. Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., Книга за ежедневен инструктаж съгласно Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. в сила от 01.01.2010 г. Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., Служебна бележка за проведен начален инструктаж съгласно Приложение № 2 към чл. 12, ал. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. в сила от 01.01.2010г. Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., Програма за провеждане на начален инструктаж съгласно чл.12, ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. в сила от 01.01.2010 г. Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., Програма за инструктаж на работното място и периодичен инструктаж, Заповед за назначаване на длъжностно лице по безопасност и здраве; Заповед за видовете инструктаж съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. в сила от 01.01.2010 г. Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., Заповед за лицата, които ще провеждат видовете инструктаж съгласно чл.11, ал.2 от -Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. в сила от 01.01.2010 г. Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г.,Заповед за назначаване на лице, водещо регистъра на трудови злополуки, заповед за назначаване на лице, водещо книга за извънреден труд, заповед за работно време, заповед за проверка на ръчно преносими ел. инструменти-ако има такова задължение, споразумение при работа на две предприятия на една площадка или една територия  съгласно чл.18 от ЗЗБУТ и т.н.

Документи, които е възможно работодателят да бъде задължен за изготви, предвид спецификата на работата и предписанията на службатa по трудова медицина: Декларация за трудова злополука, длъжностни характеристики за допълненията на задълженията по здравословни и безопасни условия на труд съгл. изискването на чл.127, т.4 от Кодекса на труда; инструкции по безопасна работа с машини и съоръжения /оборудване/- ако има нужда, фирмата по ТМ ще прецени; правила за първа лекарска помощ, дневник за контрол на ръчните преносими електрически уреди и инструменти, съгл.чл.416, ал.1 и 2 от ПБЗРПЕО, до 1000V, списък за специалното облекло и лични предпазни средства, противопожарно досие съгласно Наредба № I -209/22.11.2004 година, план за действие на личният състав за гасени на пожари и ликвидиране на аварии, чл. 60-73 от Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използуване на работното оборудване, противопожарна инструкция

Следва да се има предвид, че не всички от гореизложените документи може да са задължителни за работодателя, тъй като спецификата на труд и реално предписанията на службата по трудова медицина след оценка на риска, определят изготвянето на кои документи е задължително. 
Именно поради факта, че трудовото законодателство предвижда много и различни документи, които работодателят трябва да изготви и спази, препоръчваме на работодателите да изготвят документи само след консултация със служба по трудова медицина, счетоводител и юрист. 

 

  • ПОДАВАНЕ НА ЖАЛБА ДО СЪДА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В СТРАСБУРГ

 

Преди да пристъпите към подаване на жалба до Съда по правата на човека в Страсбург, първо трябва да се убедите, че са спазени някои основни изисквания за допустимост:

· Трябва да сте изчерпали всички вътрешноправни средства за защита, които съществуват по българското законодателство и делото да е приключило с влязло в сила решение на последната инстанция;

· Жалбата следва да е подадена в 6-месечен срок от датата на последното решение, като срокът тече от датата, на която сте били уведомени за решението;

· Оплакванията в жалбата трябва да засягат нарушения на Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи, като в жалбата следва да се посочат кои точно права на човека, защитени с Конвенцията, са били нарушени и по какъв начин (с какви действия);

· Жалбата се подава срещу българската държава, а не срещу нейни органи и институции, които са извършили нарушението;

· Към жалбата се прилагат копия на всички релевантни документи; оригинали не се изпращат.

Ако намери, че жалбата е допустима, Съдът извършва проверка и дали действително има нарушение на Конвенцията. Важно е да се знае, че Съдът в Страсбург не действа като четвърта съдебна инстанция и не подлага на проверка решението на последната съдебна инстанция, не анализира българското законодателство и в тази връзка не следва се отправят искания за преразглеждане или отмяна на съдебното решение на българския съд.

 

  • ЕВРОПЕЙСКО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ОСНОВАНИЕ ЗА БЕЗСПОРНИ ВЗЕМАНИЯ

Изпълнително основание, което се удостоверява като европейско изпълнително основание, може да бъде решение, съдебна спогодба и публични документи по безспорни вземания. Съгласно Регламент 805/2004, едно вземане се счита за „безспорно”, когато: а) длъжникът е изразил съгласие,като го е признал, чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство; или б) ако длъжникът никога не е възразил по отношение на това вземане в хода на съдебната процедура; или в) ако длъжникът не се явил или не е представен на съдебно заседание, по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането; или г) ако длъжникът изрично го е признал в публичен документ. Тази процедура се прилага по граждански и търговски дела, като не обхваща: данъчни, митнически и административни дела; отговорността на държавата за действия и пропуски в изпълнението на държавната власт; правното положение на и правоспособността и дееспособността, такива като законовото представителство на физически лица, семейни отношения, завещания и наследяване; ликвидация, процедури по несъстоятелност на неплатежоспособни дружества; социална сигурност; арбитраж.

Съдебно решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание в държавата-членка по произход, се признава и изпълнява в другите държави-членки, без да бъде необходимо да се преминава през междинни съдебни процедури за признаване и принудително изпълнение в държавата-членка на принудителното изпълнение. Удостоверение за европейско изпълнително основание се издава във формата на стандартен формуляр и се съставя на езика на съдебното решение. За тази цел се подава молба до компетентния първоинстанционен съд, който е постановил съдебното решение (чл. 619, ал. 2 от ГПК). Решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание, ще бъде изпълнено при същите условия, както решение, което е постановено в държавата-членка на принудителното изпълнение.


  • ОСПОРВАНЕ НА РАЗНОСКИ, НАЧИСЛЕНИ ОТ СЪДЕБНИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛИ ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЛА

Съдебният изпълнител е длъжен да уведоми длъжника за всяка дължима от него такса и изпълнителното дело по основание и размер, а длъжникът има право да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, касаещ плащане на такси и разноски по изпълнителното производство, но при спазване на съответните срокове. Длъжникът може да поиска и намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност. Затова, съветваме длъжниците по изпълнители дела да се консултират с адвокат относно правата си и възможностите за обжалване.


  • НОВА ТАРИФА ЗА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

С ДВ бр. 84 от 25.10.2016г. са приети новите изменения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Новата наредба можете да видите тук. Така например, при завеждането на искове, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Това означава, че когато с една искова молба се предявяват няколко отделни иска, адвокатско възнаграждение се дължи за всеки един от тях и това следва да се посочи в списъка за разноски. При защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.


  • ОБЩ РЕГЛАМЕНТ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

Общият регламент за защита на личните данни започва да се прилага на 25-05-2018г. и предприятията, които администрират и съхраняват лични данни, следва да приведат своята документация и техническите и организационните си мерки, свързани със защита на данните, в съответствие с изискванията на Регламента.

В тази връзка следва да се знае, че лични данни са както Вашето ЕГН, номер на лична карта, името, адреса Ви, така и например IP адрес, криптирани данни, данни за Вашия данъчен номер, банкова сметка и др. подобни, които могат да бъдат свързани с дадено лице- субект на данни.

Субект на данни е всяко физическо лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, чрез идентификатор /име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност, т.е. всяка информация, която директно идентифицира или е в състояние да идентифицира дадено физическо лице.

Специални категории лични данни са тези с расов произход, политически виждания, религиозни и философски убеждения, членство в синдикални организации, генетичен или здравен статус, сексуална ориентация, биометрични данни. За тези лични данни се изисква специална защита съгласно ОРЗД.

Администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на данни, а обработващ лични данни е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора, без да определя целите и средствата за това.

Основанията за обработване на лични данни могат да бъдат:

ъгласие на субекта на данни –за всяка конкретна цел се дава отделно съгласие.

-изпълнение на договор

аконово задължение,

-защита на жизненоважни интереси на субекта или на друго лице,

-задача в обществен интерес,

-законни интереси, преследвани от Администратора или трета страна.

При всички положения администраторът трябва да докаже, че има правното основание да обработва личните данни.

По време на събирането на данните субектите на данни трябва да бъдат ясно информирани най-малкото относно:

• кое е дружеството –администратор на личните им данни

• защо администраторът ще използва личните им данни (за какви цели).

• категориите на съответните лични данни

• правното основание за обработката на данните им;

• колко дълго ще запазите данните;

• кой друг може да ги получи;

• дали личните данни ще бъдат прехвърлени на получател извън ЕС;

• субектите трябва да бъдат информирани, че имат право на копие на данните им (право на достъп до личните им данни) и други основни права в областта на защитата на данните-право на информация, право на коригиране на личните данни, право на изтриване /правото да бъдеш забравен/;

• правото им да подадат жалба до орган за защита на данните (ОЗД), който за България е Комисия за защита на личните данни;

• правото им да оттеглят съгласието си по всяко време;

• когато е приложимо наличието на автоматизирано вземане на решения, субектът има право да възрази срещу това пред администратора.

Предвид горното и Адвокатско дружество „Вълова и Ангелова“, както и адвокатите в него са администратори на лични данни, поради което техните клиенти - физически лица се явяват субекти на лични данни и имат всички посочени по-горе права относно обработваните и съхранявани от адвокатското дружество данни, а дружеството, респективно адвокатите в него имат всички посочени по-горе задължения, свързани с обработването на личните данни.

Адвокатското дружество уверява клиентите си, че е предприело необходимите организационни и технически мерки за защита личните данни на клиентите си, като на посочените на този сайт имейл адреси ще отговаря на всякакви искания за коригиране, изтриване на данни, получаване на искания за достъп, на възражения и другите посочени по-горе права на субекта.

Лице за контакт във връзка с правата на субектите, отнасящи се до личните им данни, е всеки от адвокатите- съдружници, на който и да е от посочените на сайта имейл адреси, както и на следния пощенски адрес: гр. София, ул.“Света София“ 8, офис 507. Всяко искане, свързано с права на субектите на данни по ОРЗЛД следва да бъде получено от някой от адвокатите съдружници, за да е възможно да бъде разгледано.

Всички клиенти на дружеството и (или) адвокатите в него следва да предоставят на своите клиенти, с които встъпват в договорни правоотношения, докларация за поверителност, съдържаща подробни указания за защитата на данните им, респективно всеки клиент има право да изисква такава.