• ИЗГОТВЯНЕ НА БРАЧНИ ДОГОВОРИ

Брачните договори са сравнително нов институт, но са много удобно средство за уреждане на имуществените  отношения между съпрузите по време на брака. Практическата приложимост на брачните договори се налага и предвид факта, че сделки между съпрузи с имоти - СИО по време на брака са недействителни, поради което и брачните договори се явяват един от малкото възможни средства за уреждането на тези отношения.

Брачен договор може да се подпише преди брака или по време на брака. С него съпрузите могат да уговорят, че имущество в режим на СИО ще стане изключителна собственост на единия от съпрузите, като за целта е необходимо, ако става въпрос за недвижим имот, той да бъде описан подробно съгласно документите за собственост, скица от кадастъра, данъчна оценка и т.н. С брачния договор може да се предвиди, че имуществото, което оттук нататък ще се придобива по време на брака, ще се третира в режим на разделност, т.е. ще бъде лична собственост на този съпруг, който го придобива; по този начин се дерогира презумпцията, че всяко имущество, придобито през брака, е съпружеска имуществена общност.

В брачния договор не могат да се правят завещателни разпореждания и не може да се уговори, че предбрачно имущество ще стане СИО; такива уговорки са недействителни.

Брачният договор се сключва пред нотариус със заверка на съдържанието и на подписите и се вписва в Агенция по вписвания - Регистър имуществени отношения между съпрузи от общината по постоянен адрес на съпрузите. В общината се прави отбелязване в акта за брак, че е налице сключен брачен договор. По същия начин се процедира при изменение на брачния договор  с анекс.

Относно изготвянето на брачен договор адвокатският хонорар се определя съобразно наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в зависимост от имуществения интерес.


  • РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ. РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД. РАЗВОД С ЧУЖДЕНЕЦ В БЪЛГАРИЯ

Кантората предлага съдействие във връзка с изготвяне на споразумение за развод по взаимно съгласие и споразумение по чл. 127, ал. 2 СК за упражняване на родителски права, режим на лични контакти и издръжка на децата, в случаите на фактическо съжителство. Процедурата се провежда пред съд и завършва с одобрение на споразумението, ако то не противоречи на закона и добрите нрави. Изготвя се социален доклад от компетентното ДСП. Решението за развод по взаимно съгласие и за одобряване на споразумението по чл. 127, ал. 2 СК не подлежи на обжалване.

В случаите на развод по исков ред дружеството има опит в представителството на български и чужди граждани по семейни дела, включително такива с международен елемент. Специфичното по делата за развод е, че се предявяват в едно производство всички небрачни искове - за родителски права, за режима на лични контакти с другия родител, за семейното жилище, за издръжка на децата, за фамилното име на съпруга. Задължително се разпитват лично съпрузите и децата, ако са навършили 10-годишна възраст. Решението по иска за развод влиза в сила веднага и не подлежи на обжалване, но по другите искове може да се подава въззивна и касационна жалба, при условията на ГПК.

Българският съд е длъжен да следи служебно за компетентността си и да разгледа всеки спор с международен елемент, ако са налице законовите изисквания за международна компетентност. Например, ако единият съпруг е български гражданин, а другият е чужденец от ЕС, респ. роденото от брака дете има последен настоящ адрес в България, въпреки че може да е родено в друга държава, при разглеждане на иск за развод и иск за упражняване на родителската отговорност следва да намери приложение Регламент /ЕО/ №2201/2003, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. Съгласно посочения по-горе текст от Регламент /ЕО/ №2201/2003г., с оглед на различното гражданство на съпрузите, българският съд би бил компетентен да разгледа иска за развод на съпрузите, в случай, че единият има обичайно местопребиваване на територията на Република България, което съгласно регламента означава да е живял в страната поне шест месеца непосредствено преди предявяване на иска и да e гражданин на съответната държава - членка на ЕС.

Ако българският съд прецени, че е компетентен да разгледа иска за развод, когато една от страните е чужд гражданин,  следва да се установи дали страната има адрес в България, на който да бъде уведомен за подадения иск. Тъй като съгласно нормите на ГПК – особеното производство по брачни дела, страните следва да се явят лично и да бъдат изслушани от българския съд, за да бъде постановено решение за развод, първият проблем е свързан с призоваването на съпруга-чужденец.

Ако този съпруг е гражданин на държава-членка на ЕС, има специална уредба по връчване на съдебни книжа по реда на Регламент ЕО № 1393/2007 на Европейския парламент и съвета относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела.

В чл. 32 - чл. 35 от КМЧП е уредено призоваването и връчването на съдебни книжа на страна, която има известен адрес в чужбина. Ако адресът на ответника в чужбина е известен, ищецът е длъжен да го посочи и да поиска призоваване на този адрес. Призоваването, както и връчването на съобщения и книжа в чужбина се извършва чрез българските дипломатически или консулски представители или компетентните чуждестранни органи. Българските органи се обръщат към тях чрез Министерството на правосъдието по ред, определен от министъра на правосъдието.

Когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит за призоваване на този адрес, страната се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник", направена поне един месец преди датата на заседанието. За тази цел ищецът трябва да заплати държавна такса за публикуване на съобщението. Ако въпреки публикацията страната не се яви на заседанието, съдът й назначава особен представител.

Когато адресът в чужбина не е известен и страната няма заявен адрес в административните служби в Република България, призоваването се извършва по реда на чл. 48 ГПК чрез публично обявление. Връчването на съдебни книжа по реда на чл. 48 ГПК се извършва, когато при завеждане на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес на територията на Република България и на ищеца не е известен адрес на ответника в чужбина, което той е длъжен да декларира по делото. В този случай единият съпруг се представлява от особен представител.

  • ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ ПО СЕМЕЙНИ ДЕЛА. ЗАМЕСТВАЩО СЪГЛАСИЕ ЗА ПЪТУВАНЕ ПО ЧЛ. 127А, АЛ. 2 СК

При предявяване на искова молба за развод по исков ред или за предоставяне упражняването на родителски права по чл. 127, ал. 2 СК (най-често при фактическо съжителство, когато страните нямат сключен граждански брак) обикновено се прави искане за постановяване на привременни мерки, които важат до окончателно приключване на делото на последна инстанция. Няма пречка обаче искане за привременни мерки да се направи и по-нататък в хода на делото.

Съдът се произнася с определение, в което определя кой ще упражнява временно родителските права върху детето, какъв ще е режимът на лични контакти на детето с другия родител, каква издръжка ще се плаща до постановяване на окончателното съдебно решение, къде ще е местоживеенето на детето, кой ще ползва семейното жилище. Привременните мерки не подлежат на обжалване, но могат да се изменят от съда, пред който делото е висящо. Нашата практика показва обаче, че въззивният съд много често отказва да се произнесе по искане за промяна на привременни мерки, ако те са били определени от районния съд, с мотива, че не е компетентен.

В тази връзка се е стигало дори до повдигане на препирня за подсъдност пред ВКС по едно от нашите дела - за повече информация виж линка към решението на ВКСВКС (vks.bg).

На практика, привременните мерки много рядко се изменят от съдиите, въпреки че всяка страна може да прави неограничен брой пъти искане за тяхното изменение.

Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, когато между родителите е налице разногласие относно пътуване на общото им дете в чужбина и не може да бъде постигнато съгласие между тях, се завежда дело за получаване на заместващо съгласие от съда. Съдебното решение по това дело замества съгласието на другия родител за извеждане на детето извън границите на България, придружено от другия родител или от друг възрастен придружител.

Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на родителите, е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност - съдът не е обвързан от искането на страните относно брой пътувания, период от време и определени държави.

Въпросът за получаване на заместващо съгласие може да бъде както предмет на самостоятелно производство, така и да бъде включен в дело за родителски права и режим за лични контакти, включително при изменение на личните контакти или промяна на родителските права. Компетентен да разгледа иска за заместващо съгласие за пътуване е районният съд по настоящ адрес на детето.

Когато съдът преценява държавите, за които да даде разрешение, следва да извърши преценка дали тези страни са членки на Конвенцията за гражданските аспекти на международното отвличане на деца или дали Република България има сключен международен договор за правна помощ, така че да се гарантира връщането на децата, ако бъдат задържани, както и дали в съответните държави съществува риск от войни, епидемии, граждански размирици и др. рискове за живота и здравето на децата.

Ако искът за заместващо съгласие е свързан с упражняване на режим на лични контакти в друга държава или с промяна на местоживеенето на детето /особено ако родителят е чужд гражданин/, то съдът може да изиска социален доклад по местоживеенето на родителя в чужбина, преди да даде разрешение.

Решението за даване на разрешение за пътуване не подлежи на касационно обжалване. ЕСПЧ вече се е произнесъл с решение по обединените за общо разглеждане жалби № 47450/11, 26659/12 и 53966/12 (Valchev and Others v. B.), че въведените с ГПК ограничения по отношение на достъпа до касационно обжалване, включително производството по чл. 288 ГПК за селекция на касационните жалби, не нарушават чл. 6, § 1 КЗПЧОС – съгласно решение на ВКС по дело от нашата практика: ВКС (vks.bg)

 

  • ПРИЗНАВАНЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ЗА РАЗВОД И РОДИТЕЛСКИ ПРАВА

Според чл. 21 от Регламент (ЕС) № 2201/2003г., решение, постановено в една държава-членка, се признава в друга държава-членка без изискване за специални процесуални действия.

Съгласно чл. 621, ал. 2 от ГПК, съдебните решения за развод, законна раздяла на съпрузи или унищожаване на брак, постановени в друга държава-членка, се признават от компетентните органи по регистрацията.

Съгласно разпоредбата на чл. 118 от КМЧП признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, който е компетентен да извърши проверката на чуждестранния съдебен акт и на неговото вписване в регистрите. Лицето, за което се отнася съответното решение, подава лично молба до кмета на общината по постоянния си адрес, с която иска признаване на решението. Към молбата се прилагат препис от съдебното решение, заверен от чуждестранния съд, който го е постановил, удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила, както и декларация с нотариална заверка на подписа на лицето, с която декларира, че са спазени условията, посочени в чл. 117, т. т. 3 и 4 от Кодекса.

Ако българският орган откаже вписване на чуждестранното решение в регистрите, тогава заинтересованото лице може да иска признаване на чуждестранното решение по съдебен ред, като предяви установителен иск пред СГС. Подава се искова молба до съда да се признае и допусне изпълнението на решение, с което е прекратен бракът и/ или са уредени последиците от развода, родителската отговорност по отношение на роденото от брака дете, упражняването на родителските права, режим на лични отношения, издръжка. Съдът преценява дали са налице условията за признаването съдебен акт, визирани в разпоредбите на чл. 117, т. 1-5 от КМЧП, но не разглежда по същество решението, постановено от чуждия съд.

Адвокатската кантора може да съдейства на всички заинтересовани лица за признаване на съдебни решения, постановени в чужбина, включително за представителство пред съда при искане за признаване на съдебното решение по съдебен ред.

 

  • АБСОЛЮТНА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ ЗА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

С изменението на Закона за задълженията и договорите се въвежда 10-годишната абсолютна давност за физически лица. Давността обаче не се прилага служебно от съда или институциите, а следва да има решение на съд, с което да се установи, че вземането е погасено по давност. Това означава, че, ако лицето, което иска да се възползва от изтекла давност, трябва да заведе иск пред съда, а съдът в решението да признае, че дългът на това лице е погасен по давност. След като лицето се снабди с такова решение, вземането следва да бъде отписано от неговия кредитор. В случай, че има заведено срещу това лице дело от страна на неговия кредитор, лицето може да възрази пред съдията, че дългът му е погасен и в този случай няма нужда от завеждане на отделно дело.

За длъжниците на Топлофикация/ ЧЕЗ, др. следва да се има предвид, че, ако длъжник има погасено по давност задължение, но срещу него има заведено вече изпълнително дело и са му събрани пари от съдия изпълнителя, е възможно това лице да заведе отделно дело пред районния съд за същия дълг, ако е погасен по давност към датата на изпълнителното дело и да поиска от съда в решението да установи, че не дължи сумата. След решението на съда, тъй като вече дългът ще бъде събран от съдия изпълнител, лицето има право да поиска преведените суми от Топлофикация с иск, ползвайки се от съдебното решение, с което дългът му е признат за погасен по давност.

Правната кантора се занимава с дела срещу Топлофикация/ ЧЕЗ, др, както и фирми за събиране на вземания, поради което, при желание от Ваша страна, не се колебайте да ни потърсите.

 

  • ЛИКВИДАЦИЯ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

Ликвидацията е процес, имащ за крайна цел осребряване на дружественото имущество, удовлетворяване на кредиторите и разпределение на остатъка между съдружниците (ако е останало такова след удовлетворяване на кредиторите). Ликвидацията приключва със заличаването на дружеството от Търговския регистър. Целият процес отнема минимум шест месеца, които са минимално установения срок за покана до кредиторите.

Цялата процедура по ликвидация на дружества протича на два етапа - първо се прекратява дейността на юридическото лице и се канят кредиторите да предявят вземанията си към дружеството. На този етап се уведомява НАП за започналата ликвидация и се изготвят необходимите счетоводни документи съгласно НСС 13, като се подава уведомление по чл. 77 ДОПК и към пакета документи към Търговския регистър се прилага удостоверението от НАП.

След изтичане на съответния срок за покана към кредиторите се пристъпва към заличаване на дружеството от Търговския регистър, като отново се изготвят счетоводни документи съгласно НСС 13, част от които се вписват и в Търговския регистър. От НОИ се изважда удостоверение за наличие на разплащателни ведомости на дружеството, което задължително се прилага към документите за Търговския регистър.

За всеки от етапите се изготвя специален пакет правни документи, като е много важно счетоводител и адвокат да работят в тясно сътрудничество с оглед правилното и законосъобразното приключване на ликвидацията.

Дружеството има богат опит в ликвидирането на търговски дружества, включително с чуждестранно участие, като предлагаме изготвяне на документите за Търговския регистър двуезично - на български и английски език, което е в голямо улеснение на клиентите.

 

  • НАРУШАВАНЕ ПРАВАТА НА НАСЛЕДНИЦИТЕ ПРИ ДАРЕНИЕ. ДЕЛБА

Дарението е най-предпочитаната правна сделка между роднини, най-вече заради ниските такси по прехвърлянето на имота. Добре е обаче да се знаят и рисковете, които са свързани с тази безвъзмездна сделка. Освен че може да бъде отменено при предвидените в закона хипотези (чл. 227 ЗЗД), дарението може да стане причина и за предявяване на иск срещу дареното лице от страна на наследниците по закон, ако е накърнена запазената им част. Съгласно чл. 30 от Закона за наследството, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
Претенцията за възстановяване на запазената част обикновено се прави с иск, но може да се заяви и под формата на възражение в производство по делба например. Трябва да се следи обаче дали не е изтекъл 5-годишният давностен срок за предявяване на иска.

Делба на съсобствен имот

Честа е ситуацията, когато наследниците имат идеални части от един имот, което често води до невъзможност част от съсобствениците с идеални част да ползват имота си за сметка на други от собствениците, които живеят в него и не допускат другите съсобственици с идеални части да го ползват. В този случай, съсобствениците с идеални части имат възможността да предявят иск за обезщетение за лишено ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС, като  претендират обезщетение, считано от датата на получаване на писменото поискване. Ако не се изпрати, респ. получи от другите собственици това писмено поискване / може да е във формата на нотариална покана, чрез услугите на Български пощи „телепоща“, лично срещу подпис, др. начин с удостоверяване на получаването./, обезщетение не може да бъде получено, тъй като реализирането му изисква, на първо място,  получаване на писмено поискване, а на следващо място, съдебно дело пред съответния районен съд.

Въпреки тази възможност, инициирането на дело за делба се явява необходимост, когато има различни  собствениците с идеални части и те не могат да се договорят. Препоръчително е да се доброволно договаряне и обективиране на волята в протокол за доброволна делба, но това не винаги се случва поради липсата на съгласие между всички тях. Затова и при невъзможност да бъде постигната доброволна делба, се достига до съдебна делба.

Съдебната делба може да се приложи и при бивши съпрузи, които, след развода, стават обикновени съсобственици, с равни идеални части.

Следва да се има предвид, че делбата по съдебен ред продължава с години, процедурата пред съда е дълга и тромава, с много теоретизиране на съдебната практика. В делото по делба могат да се кумулират различни искове, разрешаването на които е преюдициално по отношение на делбата- например, недействителност на договори, от които делбата зависи, трансформация на съсобственост в лично  имущество и др.

Когато в делото за делба има международен елемент- напр., въпреки че делото е в България, тъй като подсъдността следва недвижимия имот, но единият съсобственик е чужденец, се появяват много проблеми, както свързани с призоваването му, така и с възможността на придобиване в изключителна собственост на имот в Република България от чужденец, след разделянето на имота.

Когато единият собственик е чужденец, следва да се извърши проверка дали има сключен договор за правна помощ между държавата, от която този собственик произхожда, и Република България, за да се приложат нормите на този договор, който има превес на българското законодателство, особено в случаите, когато гражданинът е от държава извън ЕС и не могат да се приложат нормите от Регламентите на ЕС.

Например, тъй като има сключен Договор за насърчаване на инвестициите между Република България и САЩ, по едно от делата ни има постановено решение на ВКС, относно това, дали американски граждани могат да придобиват земя в България - виж решение на ВКС: ВКС (vks.bg)

  • КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ ЗА ЗАПОВЕДТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ?

Целта на заповедното производство е да се улесни всеки кредитор, който счита, че има вземане към дадено лице, като поиска издаване на заповед за изпълнение, при спазване на определени изисквания относно размера на вземането и др. (чл. 410 ГПК). Заявлението е по образец, подава се до районния съд по седалището или постоянния адрес на длъжника и в него се съдържа искане за издаване на изпълнителен лист. Длъжникът може да подаде възражение срещу заповедта в едномесечен срок; в този случай се преминава към редовно исков производство.

Важно е да се знае, че има и заповед за незабавно изпълнение, която се издава въз основа на някой от документите, изброени в чл. 417 от ГПК - документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките; нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми; запис на заповед, договор за залог и др. Специфичното тук е, че заедно със заповедта за изпълнение съдът издава веднага и изпълнителен лист и се образува изпълнително дело. Така процедират обикновено банките за събиране на вземанията си. Възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение.

От 2020г. са в сила нови изменения в ГПК относно заповедното производство. Допълва се разпоредбата на чл. 410 ГПК, че когато вземането на кредитора произтича от договор с потребител, към заявлението се прилагат самия договор с всички негови приложения, включително и общите условия, ако има такива. Заповедта за изпълнение вече съдържа покана до длъжника да изпълни в едномесечен срок от връчването на заповедта и указание, че длъжникът може да подаде възражение в този срок (преди срокът за възражение беше 14-дневен срещу заповедта); указва се изрично на длъжника, че в случай че възражението е неоснователно, той може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта. Като цяло е направен опит за защита правата на длъжника, особено когато става въпрос за претендиране на суми по договори с потребители.

Въпреки това обаче, остава проблемът, свързан с правата на частните съдебни изпълнители и възможността им да запорират всички банкови сметки на длъжника за един дълг, респективно да получават суми в размер на дълга, но от всяка една банкова сметка на длъжника. Това поставя длъжника в ситуация за период от време да „кредитира“ ЧСИ със суми, многократно надвишаващи размера на дълга му, които се връщат от ЧСИ на длъжника в повечето случаи след изрична молба от страна на длъжника в този смисъл. Тъй като в закона не е посочен срок за връщане на получените суми от страна на ЧСИ, същият може да ги задържи до получаването на молба от длъжника. Проблемите в законодателството ни, свърани със съдебните изпълнители, са много и при изпълнителни дела е препоръчително длъжникът да се консултира.

  • ВРЪЧВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯ И ПРИЗОВКИ ПО ДЕЛА. ЗАЛЕПВАНЕ НА УВЕДОМЛЕНИЕ

С новите изменения на ГПК (в сила от 30.10.2017г.) бяха въведени важни промени относно връчването на призовки по всички видове  дела, които промени бяха необходими поради зачестилите случаи на нарушения и неясноти при процедурата по залепване на уведомления. Въпреки че съгласно сега действащата уредба се предвидиха защитни механизми, препоръчваме на постоянния или настоящия адрес, който е посочен официално, действително да има лице за получаване на съобщения и призовки, за да не се стига до осъдителни решения без реално участие на страната в процеса. Това е така, защото и в момента служителите на съда (призовкарите) имат задължение да търсят лицето на адреса в продължение на един месец, но ако в крайна сметка не открият лице за получаване на призовката, всички документи се прилагат по делото като редовно връчени,  а в определени случаи се назначава особен представител и разноските по делата се заплащат от осъденото лице, което може и да не знае, че срещу него е водено дело.

Важно е да се знае, че страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице, на което да се връчват съобщенията, ако няма пълномощник по делото в Република България. Когато лицата не посочат съдебен адресат, а заминат за чужбина, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
При юридическите лица всички съобщения и призовки по делата, включително и по изпълнителни дела, се връчват на адреса, който е посочен в Търговския регистър като адрес на управление, така че ако търговецът реално се намира на друг адрес, но не си е променил адреса в Търговския регистър, съобщенията също се прилагат като редовно връчени.


  • НЕРАВНОПРАВНИ КЛАУЗИ В ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДОГОВОРИ

Съгласно чл. 3 от Директива № 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата),  една клауза трябва да се счита за неравноправна, когато, въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните.

Потребителски са всички договори, сключени между продавачи и предоставящи услуги лица, от една страна, и потребители, от друга страна. Тук се включват всички договори, сключвани при общи условия с топлофикационните и електроразпределителните дружества; договорите, предлагани от банки и небанкови финансови институции, от застрахователни и лизингови дружества; договорите с мобилните оператори и др. Съгласно Закона за защита на потребителите, за да бъде една уговорка в договор неравноправна, тя трябва да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Неравноправните клаузи са нищожни, като нищожността се преценява към момента на сключване на договора. Нищожността на една договорна клауза се установява единствено от съда и в последните години все по-често се завеждат подобни дела, като се установява трайна практика на съдилищата по отношение на изследване на нищожността на клаузите в договори, сключвани при общи условия.
Лицата, които считат, че техните права по Закона за защита на потребителите са нарушени или че са обект на неравноправни клаузи, могат да подадат в Комисията за защита на потребителите жалби и сигнали, като изискат от Комисията да извърши проверка и да бъдат наложени санкции на нарушителите, евентуално да бъдат предприети мерки за обявяване на клаузите за нищожни.

 

  • ИЗКЛЮЧВАНЕ НА СЪДРУЖНИК В ООД

Три са основанията за изключване на съдружник по ТЗ: 1) неизплащане (когато е парична вноска) или невнасяне (когато задължението е било за непарична вноска) на дела от капитала; 2) в случаите на чл. 126, ал. 3 от ТЗ, а именно, когато не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството или не изпълнява решенията на общото събрание или действа против интересите на дружеството; 3) при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане. Какво се случва, когато съдружниците са двама, с равни дялове и единият съдружник иска да изключи другия с аргумента, че той действа против интересите на дружеството (много често срещана хипотеза)? Единственият компетентен орган, който може да вземе решение за изключване на съдружник, е Общото събрание на дружеството с мнозинство повече от ¾ от капитала, като в дружествения договор може да се предвиди и по-голямо мнозинство. Протоколът от ОС трябва да бъде с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно, съгласно нормата на чл. 137 ТЗ (изм. 01. 2017г.). Изключеният съдружник не гласува. Това всъщност означава, че съдружник с минаторен пакет дружествени дялове може да вземе решение за изключване на съдружник с мажоритарен пакет дялове. За да бъде обаче решението законосъобразно, първо трябва да се спази процедурата по свикване на ОС (с писмена покана, получена лично от всеки съдружник най-малко седем дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в поканата се посочва и дневният ред) и да се отправи писмено предупреждение до съдружника, че ще бъде изключен, ако не преустанови поведението си. Предупреждението може да бъде под формата и на нотариална покана и трябва да бъде също получено лично от съдружника, който ще бъде изключван.

 

  • РАЗВАЛЯНЕ НА ДОГОВОР С НОТАРИАЛНА ПОКАНА

Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Най-често предупреждението се отправя под формата на нотариална покана. В нотариалната покана трябва да е индивидуализиран точно длъжникът, да е посочен точният размер на вземането, което се претендира, да е даден подходящ срок за изпълнение /чл. 87, ал.1 от ЗЗД/, като след изтичането му кредиторът ще счита договора за развален. Поканата може да се връчи от всеки правоспособен нотариус. Нотариусът не изследва отношенията между страните и дали страната, която изпраща поканата, има право да развали договора; той е длъжен да следи само дали съдържанието на поканата не противоречи на закона и на добрите нрави.

С получаване на волеизявлението за разваляне на договора, извършено във формата на нотариална покана, договорът се счита за развален (ако не е даден в нея допълнителен срок, след изтичането на който е изрично посочено, че договорът ще се счита за развален). След редовното връчване на нотариалната покана, което се удостоверява от нотариуса, връчил поканата, страната, изпратила нотариалната покана, има право да претендира връщане на платените от нея суми по договора чрез иск пред съда, на основание чл. 55 от ЗЗД.

В тази връзка е полезно да се знае, че "Български пощи" ЕАД предлагат аналогична услуга за връчване на официални покани, която е доста по-евтин вариант от нотариалната покана, но със същите последици.

Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става само по съдебен ред.

  • ПОЛЕЗНО ЗА ДЛЪЖНИЦИТЕ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ И ДР. ДРУЖЕСТВА ЗА КОМУНАЛНИ УСЛУГИ

Вземанията на Топлофикация и др. комунални дружества се погасяват с 3-годишна давност. Важно е обаче да се знае, че тази давност не се прилага служебно от съда или от Топлофикация, а само по възражение от страна на длъжника. Топлофикация София вече преустанови практиката си да заличава суми, погасени по давност, и единствената възможност остава претендиране на изтекла давност в хода на съдебно дело. Това може да бъде направено с възражението, когато длъжникът получи заповедта за изпълнение, или в хода на исковото производство, най-късно с отговора на исковата молба.

Стандартната процедура, по която обикновено действат дружествата за комунални услуги с голям брой длъжници: първо подават заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което не се връчва на длъжника, а се разглежда само от съда. Въз основа на него съдът издава заповед за изпълнение, която вече се връчва на лицето, посочено като длъжник, и то има право да подаде възражение в едномесечен срок от датата на връчване на заповедта. Обикновено към самата заповед се изпраща бланка на възражение, тъй като то не е необходимо да се мотивира, а само да се посочи, че не се дължи или че се възразява срещу заповедта; респективно, се прави възражение за погасителна давност.

Ако длъжникът не подаде такова възражение, заповедта влиза в сила и се издава изпълнителен лист за посочените от кредитора суми, включително главница, лихви, платените съдебни такси и юрисконсултско възнаграждение. Съответно, ако е пропусната възможността да се възрази за изтекла давност, такова възражение не може да се прави пред съдебния изпълнител, а трябва да се води отделно дело, в което да се докаже, че съответните суми са погасени по давност.

Ако е подадено възражение срещу заповедта от страна на длъжника, Топлофикация трябва в едномесечен срок да заведе дело, което продължава на две или три инстанции, в зависимост от цената на иска. Много често се завеждат и директно дела срещу длъжници.

Адвокатското дружество има изключителна висока успеваемост в делата, заведени от Топлофикация, но, разбира се, всичко зависи от конкретното дело и конкретните доказателства.

Представляваме и клиенти, които водят дела срещу Топлофикация за връщане на суми, преведени неоснователно от ЧСИ или погасени по давност.


  • СПАЗВАНЕ НА ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ

Всеки работодател, наел на работа дори един работник или служител, трябва да знае, че следва да спази всички указания на Кодекса за труда и наредбите към него, ако не иска да бъде санкциониран от Инспекция по труда.

Всяка фирма, имаща служители, следва да сключи договор със служба по трудова медицина, която да да изготви необходимите документи, свързани със здравословни и безопасни условия на труд. Задължително е да се изготвят правила за работната заплата и правилник за вътрешния трудов ред, а когато предприятието е с 50 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 20 и повече работници и служители, общото събрание избира от своя състав представители на работниците и служителите. В зависимост от конкретиката на труда, който се полага, може да се наложи работниците и служителитe да са задължени да носят работно облекло, да подлежат на задължителни периодични медицински прегледи и т.н. Всяко предприятие, за да бъде изрядно съгласно КТ, следва да има поредица документи, предвидени в КТ и наредбите към нето, като например ревизионна книга съгласно чл. 408 КТ, дневник за издадените трудови книжки-регламентиран е в чл. 1, ал. 5 на Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, дневник за регистриране на трудоустроените лица- регламентиран е в чл. 2, ал. 3 на Наредба за трудоустрояване, дневник за отчитане на извънреден труд, книга за отчитане на удължаването и компенсирането на работното време, правила за БЗУТ, инструктаж на работниците и служителите и т.н.

Относно здравословните и безопасни условия на труд е добре предприятието да изготви:  Книга за начален инструктаж съгласно Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., Книга за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден  инструктаж съгласно Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., Книга за ежедневен инструктаж съгласно Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., Служебна бележка за проведен начален инструктаж съгласно Приложение № 2 към чл. 12, ал. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., Програма за провеждане на начален инструктаж съгласно чл.12, ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. в сила от 01.01.2010 г., Програма за инструктаж на работното място и периодичен инструктаж, Заповед за назначаване на длъжностно лице по безопасност и здраве; Заповед за видовете инструктаж съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., Заповед за лицата, които ще провеждат видовете инструктаж съгласно чл.11, ал.2 от -Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.,Заповед за назначаване на лице, водещо регистъра на трудови злополуки, заповед за назначаване на лице, водещо книга за извънреден труд, заповед за работно време, заповед за проверка на ръчно преносими ел. инструменти-ако има такова задължение, споразумение при работа на две предприятия на една площадка или една територия  съгласно чл.18 от ЗЗБУТ и т.н.

Документи, които е възможно работодателят да бъде задължен за изготви, предвид спецификата на работата и предписанията на службатa по трудова медицина: Декларация за трудова злополука, длъжностни характеристики за допълненията на задълженията по здравословни и безопасни условия на труд съгл. изискването на чл.127, т.4 от Кодекса на труда; инструкции по безопасна работа с машини и съоръжения /оборудване/- ако има нужда, фирмата по ТМ ще прецени; правила за първа лекарска помощ, дневник за контрол на ръчните преносими електрически уреди и инструменти, съгл.чл.416, ал.1 и 2 от ПБЗРПЕО, до 1000V, списък за специалното облекло и лични предпазни средства, противопожарно досие съгласно Наредба № I -209/22.11.2004 година, план за действие на личният състав за гасени на пожари и ликвидиране на аварии, чл. 60-73 от Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване, противопожарна инструкция

Следва да се има предвид, че не всички от гореизложените документи може да са задължителни за работодателя, тъй като спецификата на труд и реално предписанията на службата по трудова медицина след оценка на риска, определят изготвянето на кои документи е задължително.

Именно поради факта, че трудовото законодателство предвижда много и различни документи, които работодателят трябва да изготви и спази, препоръчваме на работодателите да изготвят документи само след консултация със служба по трудова медицина, счетоводител и юрист.

  • ПОДАВАНЕ НА ЖАЛБА ДО СЪДА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В СТРАСБУРГ

Преди да пристъпите към подаване на жалба до Съда по правата на човека в Страсбург, първо трябва да се убедите, че са спазени някои основни изисквания за допустимост:

- Трябва да сте изчерпали всички вътрешноправни средства за защита, които съществуват по българското законодателство и делото да е приключило с влязло в сила решение на последната инстанция;

- Жалбата следва да е подадена в 6-месечен срок от датата на последното решение, като срокът тече от датата, на която сте били уведомени за решението;

- Оплакванията в жалбата трябва да засягат нарушения на Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи, като в жалбата следва да се посочат кои точно права на човека, защитени с Конвенцията, са били нарушени и по какъв начин (с какви действия);

- Жалбата се подава срещу българската държава, а не срещу нейни органи и институции, които са извършили нарушението;

- Към жалбата се прилагат копия на всички релевантни документи; оригинали не се изпращат.

Ако намери, че жалбата е допустима, Съдът извършва проверка и дали действително има нарушение на Конвенцията. Важно е да се знае, че Съдът в Страсбург не действа като четвърта съдебна инстанция и не подлага на проверка решението на последната съдебна инстанция, не анализира българското законодателство и в тази връзка не следва се отправят искания за преразглеждане или отмяна на съдебното решение на българския съд.

  • ЕВРОПЕЙСКО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ОСНОВАНИЕ ЗА БЕЗСПОРНИ ВЗЕМАНИЯ

Изпълнително основание, което се удостоверява като европейско изпълнително основание, може да бъде решение, съдебна спогодба и публични документи по безспорни вземания. Съгласно Регламент 805/2004, едно вземане се счита за „безспорно”, когато: а) длъжникът е изразил съгласие,като го е признал, чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство; или б) ако длъжникът никога не е възразил по отношение на това вземане в хода на съдебната процедура; или в) ако длъжникът не се явил или не е представен на съдебно заседание, по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането; или г) ако длъжникът изрично го е признал в публичен документ. Тази процедура се прилага по граждански и търговски дела, като не обхваща: данъчни, митнически и административни дела; отговорността на държавата за действия и пропуски в изпълнението на държавната власт; правното положение на и правоспособността и дееспособността, такива като законовото представителство на физически лица, семейни отношения, завещания и наследяване; ликвидация, процедури по несъстоятелност на неплатежоспособни дружества; социална сигурност; арбитраж.

Съдебно решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание в държавата-членка по произход, се признава и изпълнява в другите държави-членки, без да бъде необходимо да се преминава през междинни съдебни процедури за признаване и принудително изпълнение в държавата-членка на принудителното изпълнение. Удостоверение за европейско изпълнително основание се издава във формата на стандартен формуляр и се съставя на езика на съдебното решение. За тази цел се подава молба до компетентния първоинстанционен съд, който е постановил съдебното решение (чл. 619, ал. 2 от ГПК). Решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание, ще бъде изпълнено при същите условия, както решение, което е постановено в държавата-членка на принудителното изпълнение.

 

  • ОСПОРВАНЕ НА РАЗНОСКИ, НАЧИСЛЕНИ ОТ СЪДЕБНИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛИ ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЛА. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУЦИИ

Съдебният изпълнител е длъжен да уведоми длъжника за всяка дължима от него такса и изпълнителното дело по основание и размер, а длъжникът има право да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, касаещ плащане на такси и разноски по изпълнителното производство, но при спазване на съответните срокове. Длъжникът може да поиска и намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност. Затова, съветваме длъжниците по изпълнители дела да се консултират с адвокат относно правата си и възможностите за обжалване.

Също така, в практиката остава проблемът, свързан с правата на частните съдебни изпълнители и възможността им да запорират всички банкови сметки на длъжника за един дълг, респективно да получават суми в размер на дълга, но от всяка една банкова сметка на длъжника. Това поставя длъжника в ситуация за период от време да „кредитира“ ЧСИ със суми, многократно надвишаващи размера на дълга му, които се връщат от ЧСИ на длъжника в повечето случаи след изрична молба от страна на длъжника в този смисъл. Тъй като в закона не е посочен срок за връщане на получените суми от страна на ЧСИ, същият може да ги задържи до получаването на молба от длъжника.

Проблемите в законодателството ни, свързани със съдебните изпълнители, са много и при изпълнителни дела е препоръчително длъжникът да се консултира.

Дружеството ни има опит в изготвянето на жалби до Европейския парламент и до Европейския омбудсман при нарушаване на европейското законодателство, какъвто случай би могъл да има и с изпълнителните дела.

  • СПОСОБИ ЗА ЗАЩИТА ПРИ НАРУШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. ПОДАВАНЕ НА ЖАЛБИ ДО ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ОМБУДСМАН

Ако считате, че Вашият казус е разрешен в противоречие с европейски акт или пък съдебното решение, постановено във връзка с Вашия казус, противоречи на европейската практика, Вие можете да заведете иск за вреди (за отговорност на държавата или по чл. 45 ЗЗД) пред български съд, както и да сезирате Европейската комисия/Европейския парламент с подаване на жалба. На сайта на Комисията са посочени отделните стъпки за подаване на жалба, по които можете да се ръководите, спазвайки процедурата: Как да подадете жалба на равнище ЕС | Европейска комисия (europa.eu)

Съгласно Решение № 16 на ВКС от 02-03-2021г. по гр.д. № 1914/2020 на ВКС - ВКС (vks.bg) , правото на ЕС може да бъде нарушено не само, когато е приложена национална правна уредба, съдържаща правило, което не е съобразено с правото на Европейския съюз, но също и когато правото на Европейския съюз не е приложено или е приложено неточно, като приложимата правна норма е тълкувана неправилно, но също и когато тя не е приложена, независимо от това дали същата е уредена изрично, или може да бъде изведена от националната правна уредба, т. е. обективно да съществува в друг вид в националното право. Въпреки че това решение не е тълкувателно решение и не задължителна за съдилищата практика, постановяването му има положителен ефект относно изхода на споровете за вреди при нарушено право на ЕС. Все пак трябва да се отчита и това, че решенията за вреди, доколкото зависят от преценката на съответния съдия, относно справедливото възнаграждение, което да се присъди, имат до известна степен и субективен характер, което следва да се знае от клиентите преди инициирането на този тип дела.

Можем да съдействаме както с консултации, така и да Ви помогнем при изготвянето на иск за вреди или жалба до Европейската комисия/ Европейския парламент. Можете също да се присъедините към други жалби/петиции на длъжници/потребители, които са идентични/близки на Вашия казус на следния линк: Home | PETI | Committees | European Parliament (europa.eu).

Адвокатското дружество успешно е съдействало за подаване и регистриране на петиции до Европейски парламент, в т.ч. във връзка с оплаквания срещу действия на ЧСИ, срещу дискриминация от страна на държавни органи и др. Следните петиции са отворени за присъединяване: Home | PETI | Committees | European Parliament (europa.eu)Home | PETI | Committees | European Parliament (europa.eu)

Дружеството ни би могло да съдейства и при сезиране на Европейския омбудсман, когато считате, че сте жертва на лоши административни практики от страна на институция, орган, служба или агенция на Европейския съюз.


  • ПРАВНА ПОМОЩ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВРОПЕЙСКА ПРОЦЕДУРА ЗА ИСКОВЕ С МАЛЪК ИМУЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС (по Регламент (ЕО) № 861/2007)

Европейската процедура по Регламент (ЕО) № 861/2007 касае искове с малък материален интерес – до 5000 евро. Тя може да се използва при спорове между търговци и потребители. Тези искове са алтернатива на общия исков процес при нарушени права на потребители. Предявяването им е практично, защото сроковете за произнасяне от страна на съда са кратки, процедурата се ръководи от предварително одобрени образци на формуляри и като цяло спестяват времето и средствата за исков процес.

Предлагаме и съдействие относно алтернативните способи за разрешаване на спорове. Тези способи са често срещани при малък имуществен интерес - напр. най-често потребителите се обръщат към ЕПЦ при загубен багаж при полет, закупуване на дефектна стока от чуждестранен сайт, отмяна на самолетен полет и др., но ЕПЦ не може да съдейства при разрешаване на спорове между търговец и потребител, които са от категорията, изискваща съдебно решаване на спора. В този случай потребителят може да използва горецитирания регламент, когато имущественият му интерес е не повече от 5000 евро.

За търговците на онлайн услуги - съгласно Регламент (ЕС) № 524/2013г. относно онлайн решаване на потребителски спорове /ОРПС/, търговците, установени в рамките на ЕС, които сключват договори за онлайн продажби или услуги, и онлайн места за търговия, установени в рамките на ЕС, следва да поставят на страниците си в Интернет електронна връзка към платформата за ОРПС. Тази връзка трябва да е лесно достъпна за потребителите, да е поставена на видно място, за което Комисията за защита на потребителите следи.


  • ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ АСПЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ОТВЛИЧАНЕ НА ДЕЦА /ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ/

Процедурата по Хагската конвенция е един от начините за връщане на дете в държавата по последното му местоживеене. Най-често такъв казус възниква при раздяла/спор между родители и отвеждане на детето от единия родител в друга държава, без знанието и/или съгласието на другия родител.

Когато родителите са от държави членки на ЕС, респективно детето е отведено в страна членка на ЕС, приложение намира Регламент № 2201 от 2003г.

Когато дете е изведено от единия родител от държавата, в която е било неговото обичайно местопребиваване в друга държава, без съгласието на другия родител и без съдебно решение, позволяващо му да променя местоживеенето на детето, може да се говори за трансгранично родителско отвличане на дете по смисъла на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. Всяка държава – страна по ХК, посочва централен орган, който изпълнява предвидените в нея задължения. Когато една държава е посочила повече от един централен орган, тя следва да определи централния орган, до който се изпращат молбите по ХК - HCCH | Home

За Република България Централен орган по ХК е Министерството на правосъдието /https://www.justice.government.bg/. Процедурата започва с подаване на молба до МП, в която се описват конкретните детайли по случая. Решението, дали е налице неправомерно отвеждане или задържане на дете по смисъла на Хагската конвенция, се взема от Софийски Градски Съд. Решението на СГС се обжалва пред САС.

Можем да бъдем полезни по дела по ХК, както и всички типове семейни дела, включително по дела за заместващо съгласие за пътуване на дете и промяна на родителски права. Адвокатското дружество е водило успешно искове с международен елемент и познава материята на семейното право с нейните специфики и противоречия в съдебната практика, което считаме за професионален опит в услуга на клиента.


  • ОБЩ РЕГЛАМЕНТ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ - РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 (GDPR)

Правната уредба на защитата на личните данни се променя съществено с новия Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, наричан Общ Регламент за защита на личните данни, който ще се прилага от 25 май 2018г. и който отменя Директива 95/46/EО от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. С него се въвежда единна законодателна рамка относно защитата на личните данни на територията на целия ЕС, с цел да се преодолеят различията в отделните национални законодателства. Регламентът се прилага директно във всички държави-членки, но все пак дава възможност на всяка държава да детайлизира във вътрешното си законодателство съдържащите се в него правила.

С регламента отпада процедурата за регистрация на администратор на лични данни в Комисията за защита на лични данни.

С Регламента се въвеждат нови правила във връзка със събирането, използването, споделянето и унищожаването на личните данни – например, изисква се изрично съгласие на субектите за събиране и обработване на техните лични данни, което да бъде дадено свободно и недвусмислено; субектите имат право да поискат техните лични данни да бъдат заличени, както и правото „да бъдеш забравен“; предвижда се право на възражение на всеки засегнат субект срещу обработването на лични данни и др. Основно изискване е личните данни да бъдат използвани единствено за целта, за която са били събрани. Относно обработването на данни на дете се посочва, че обработването е законосъобразно, ако детето е най-малко на 16 години.

Лични данни по смисъла на Регламента са Вашите имена, ЕГН, номер на лична карта, името, адреса Ви, така и например IP адрес, криптирани данни, данни за Вашия данъчен номер, банкова сметка и др. подобни, които могат да бъдат свързани с дадено лице- субект на данни.

Основанията за обработване на лични данни по Регламента са изрично изброени:

- съгласие на субекта на данни –за всяка конкретна цел се дава отделно съгласие.

- изпълнение на договор

- законово задължение,

- защита на жизненоважни интереси на субекта или на друго лице,

- задача в обществен интерес,

- законни интереси, преследвани от Администратора или трета страна.

Адвокатското дружество уверява клиентите си, че е предприело необходимите организационни и технически мерки за защита личните данни на клиентите си, като на посочените на този сайт имейл адреси ще отговаря на всякакви искания за коригиране, изтриване на данни, получаване на искания за достъп, на възражения и другите посочени по-горе права на субекта. Адвокатите предоставят на своите клиенти, с които встъпват в договорни правоотношения, декларация за поверителност, съдържаща подробни указания за правата им като субекти на данни и основанието за обработване на личните данни, респективно всеки клиент има право да изисква такава декларация.

Лице за контакт във връзка с правата на субектите, отнасящи се до личните им данни, е всеки от адвокатите - съдружници, на който и да е от посочените на сайта имейл адреси, както и на следния пощенски адрес: гр. София, ул. “Света София“ 8, офис 507. Всяко искане, свързано с права на субектите на данни по ОРЗЛД, следва да бъде получено от някой от адвокатите съдружници, за да е възможно да бъде разгледано.

С какво можем да Ви бъдем полезни относно правната защита на личните данни?

Тъй като изработването на документи по GDPR е много специфична и трудоемка дейност, която изисква обединяване усилията на адвокати, мениджъри, ай ти специалисти, човешки ресурси и т.н., зачестяват случаите на използване на готови бланки от Интернет, веднъж вече разработени за някой друг администратор, с идеята просто формално да се изпълни този ангажимент. Това обаче може да струва впоследствие много скъпо, ако се окаже, че съответните бланки изобщо не са пригодени за дейността по събиране и защита на личните данни на конкретния администратор или че администраторът не знае как да изпълни исканията на субектите на лични данни във връзка с техните права по Регламента.

Тъй като сме правили документи по GDPR за десетки дружества, бихме искали на първо място да предупредим за рисковете, които съществуват от безразборното сваляне на случайни документи, което е възможно най-лошото решение. В тази връзка, предлагаме индивидуален анализ и конкретен пакет от правни документи, съобразени с изискванията на регламента, на ЗЗД и на препоръките на Комисията. Санкциите, при несъобразяване по описания в Регламента начин, с правата на субектите на данни, както и липсата на изготвени отделни съгласия и декларации за всяка отделна цел, за която се събират личните данни от всяко конкретно лице, неподготвеността на фирмите по Регламента и липсата на отговорно лице по защита на данните/ длъжностно лице по защита на данните и негови контакти на сайtа на дружеството -администратор, респективно фигуративното присъствие на подобно лице, което не е подготвено да реагира при необходимост и при поискване на субекта да реализира някое от правата си, би могло да доведе до значителни санкции, като за юридическото лице - администратор, в случай на оплакване на субекта до КЗЛД или изтичане на събрани данни, така и на съoтветното отговорно/ длъжностно лице.

Предлагаме обучение на Ваши служители, които имат достъп до лични данни или които ще отговарят за защитата на личните данни, от гледна точка на правните задължения, на рисковете и на препоръките на надзорните органи. Обучението се извършва под формата на специално разработени брошури, въпросници, вътрешни инструкции и др.

Предлагаме също правна помощ и представителство пред КЗЛД в случай на подаден сигнал, на извършване на проверка и даване на указания от страна на надзорния орган или започване на административно производство по налагане на санкции.

Правните ни услуги включват и процесуално представителство пред административния съд при обжалване актовете на КЗЛД.

Предлагаме изготвяне на документите двуезично- на български и на английски език, в случай че има такова изискване от страна на клиента

 

Какво е важно да знаете, ако сте онлайн магазин?

Ситуацията във връзка с коронавируса подложи множество търговци на изпитание, като голяма част от тях започнаха да извършват продажби онлайн. Тук, освен изискванията по Закона за защита на потребителите относно договорите от разстояние, се постави с изключителна острота въпроса за спазване на изискванията за обработване на лични данни:

- за да закупиш стоката, трябва да се регистрираш и да си направиш профил, съответно предоставяш име, имейл адрес и други лични данни

- за да поръчаш, трябва да посочиш адрес за доставка

- за да се абонираш за бюлетин, трябва отделна регистрация с имейл адрес

- за да разгледаш сайта, трябва да приемеш бисквитиките и т.н. (бисквитките също представляват лични данни, доколкото администраторyt получава достъп до съответните IP адреси)

Това са само най-често срещаните случаи на събиране на лични данни при онлайн магазините, които трябва да бъдат детайлно описани в съответните политики и документи на администратора, като субектът на данни трябва да бъде уведомен по изключително прост и ясен начин на кого предоставя личните си данни, как и за какъв срок се съхраняват, предават ли тези данни на други лица, към кого да се обърне в случай на проблем и т.н.

 

Какъв е случаят с мобилните приложения?

Мобилните приложения са лесен и достъпен начин за дистанционни поръчки на всякакви стоки и услуги. Голямата заблуда за тях е, че щом търговецът има сайт, на който е сложил една Политика за поверителност, то е разрешил окончателно въпроса с личните данни. Всъщност мобилното приложение е отделен способ за набавяне на лични данни, който изисква водене на отделен регистър, отделни политики, отделни съгласия и други документи по регламента и ако това не бъде спазено, администраторът е в огромно нарушение на Регламента за защита на личните данни.