• БРАЧНИТЕ ДОГОВОРИ

Брачните договори са сравнително нов институт, предвиден с новия Семеен кодекс, но те са много удобно средство за уреждане на имуществените  отношения между съпрузите по време на брака. Практическата приложимост на брачните договори се налага и предвид факта, че сделки между съпрузи с имоти - СИО по време на брака са недействителни, поради което и брачните договори се явяват един от малкото възможни средства за уреждането на тези отношения.

Брачен договор може да се подпише преди брака или по време на брака. С него съпрузите могат да уговорят, че имущество в режим на СИО ще стане изключителна собственост на единия от съпрузите, като за целта е необходимо, ако става въпрос за недвижим имот, той да бъде описан подробно съгласно документите за собственост, скица от кадастъра, данъчна оценка и т.н. С брачния договор може да се предвиди, че имуществото, което оттук нататък ще се придобива по време на брака, ще се третира в режим на разделност, т.е. ще бъде лична собственост на този съпруг, който го придобива; по този начин се дерогира презумпцията, че всяко имущество, придобито през брака, е съпружеска имуществена общност. В брачния договор не могат да се правят завещателни разпореждания и не може да се уговори, че предбрачно имущество ще стане СИО; такива уговорки са недействителни. Брачният договор се сключва пред нотариус със заверка на съдържанието и на подписите и се вписва в Агенция по вписвания. Относно изготвянето на брачен договор адвокатският хонорар се определя съобразно наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в зависимост от имуществения интерес.


  • НОВИ ПРАВИЛА ОТ 2017г. ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ЮРИСКОНСУЛТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

С измененията на чл. 78, ал. 8 от ГПК с ДВ. бр. 8 от 01.2017г. се промениха правилата за определяне и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, претендирано от търговците по делата (дела, при които дружествата се представляват от юрисконсулти, а не от адвокати - например, банки, топлофикации и др.). Досега размерът на юрисконсултското възнаграждение се определяше на база имуществения интерес на иска, съобразно Наредба № 1 от 2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така например, при цена на иска до 1000лв., се определяше  юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. Съобразно новата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Законът за правната помощ предвижда заплащането на възнаграждението да става по ред, определен в Наредбата за заплащането на правната помощ, а наредбата изисква представяне на подробен отчет за обема и дейността на юрисконсулта, за да може правилно и справедливо да се определи размерът на възнаграждението. Така или иначе, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., без значение размерът на имуществения интерес. За недобросъвестно или некомпетентно извършена правна помощ и при непредставяне на отчет юрисконсултът не получава възнаграждение по конкретния случай.

 

  • ЛИКВИДАЦИЯ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

Ликвидацията е процес, имащ за крайна цел осребряване на дружественото имущество, удовлетворяване на кредиторите и разпределение на остатъка между съдружниците (ако е останало такова след удовлетворяване на кредиторите). Ликвидацията приключва със заличаването на дружеството от Търговския регистър. Целият процес отнема минимум шест месеца, които са минимално установения срок за покана до кредиторите.

Цялата процедура по ликвидация на дружества протича на два етапа - първо се прекратява дейността на юридическото лице и се канят кредиторите да предявят вземанията си към дружеството. На този етап се уведомява НАП за започналата ликвидация и се изготвят необходимите счетоводни документи съгласно НСС 13. След изтичане на съответния срок за покана към кредиторите се пристъпва към заличаване на дружеството от Търговския регистър, като отново се изготвят счетоводни документи съгласно НСС 13, част от които се вписват и в Търговския регистър. За всеки от етапите се изготвя специален пакет правни документи, като е много важно счетоводител и адвокат да работят в тясно сътрудничество с оглед правилното и законосъобразното приключване на ликвидацията.

 

  • НАРУШАВАНЕ ПРАВАТА НА НАСЛЕДНИЦИТЕ ПРИ ДАРЕНИЕ

Дарението е най-предпочитаната правна сделка между роднини, най-вече заради ниските такси по прехвърлянето на имота. Добре е обаче да се знаят и рисковете, които са свързани с тази безвъзмездна сделка. Освен че може да бъде отменено при предвидените в закона хипотези (чл. 227 ЗЗД), дарението може да стане причина и за предявяване на иск срещу дареното лице от страна на наследниците по закон, ако е накърнена запазената им част. Съгласно чл. 30 от Закона за наследството, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Претенцията за възстановяване на запазената част обикновено се прави с иск, но може да се заяви и под формата на възражение в производство по делба например. Трябва да се следи обаче дали не е изтекъл 5-годишният давностен срок за предявяване на иска.

 

  • ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДРУЖЕСТВА И ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА - ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

С новите изменения на Гражданско процесуалния кодекс, бе въведено т.н. заповедно производство”.  При определени обстоятелства, кредиторът, който  счита, че има вземане към друга страна (негов предполагаем длъжник), би могъл  да сезира съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение.  Заявлението  е по образец, подава се принципно до Районния съд по седалището или постоянния адрес на длъжника.

Съдът разглежда заявлението  в 3 дневен срок от подаването му в закрито заседание и издава заповед за изпълнение, която следва да се връчи на длъжника.  На практика, заповедта е покана  за доброволно изпълнение в определен срок, затова е и в интерес на длъжника да възрази срещу заповедта за изпълнение в законоустановения 14 дневен срок, за да бъде предотвратена възможността директно да се издаде изпълнителен лист на кредитора за заявеното вземане. От спецификите и предимствата на заповедното производство се ползват най-вече големи експлоатационни дружества, при които броят на длъжниците всеки ден нараства и които имат нужда от незабавно връщане на натрупаните дългове.

Важно е да се знае, че има и заповед за незабавно изпълнение, която се издава въз основа на някой от документите, изброени в чл. 417 от ГПК - документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките; нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми; запис на заповед, договор за залог и др. Специфичното тук е, че когато се иска издаване на заповед въз основа на някой документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде веднага изпълнителен лист. Така процедират обикновено банките за събиране на вземанията си. Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва от длъжника с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, като с частната жалба се подава и възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Ако съдът уважи жалбата и отмени разпореждането за незабавно изпълнение, се обезсилва и издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист. Възражението срещу заповедта за изпълнение обаче не спира принудителното изпълнение (с изключение на случаите, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед), освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора.



  • ВРЪЧВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯ ПО ДЕЛА

Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния.

Когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. 
Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Когато лицата не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение. Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на задължението всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение. Съобщението се връчва лично или чрез друго лице.

Съдът може да разпореди връчването да стане чрез прилагане на съобщението към делото или чрез залепване на уведомление. Когато лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес. Когато връчителят установи, че ответникът не пребивава на посочения адрес, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация независимо от залепването на уведомлението.Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.

 

  • ЗНАЧЕНИЕТО НА ПОДАВАНЕ НА ОТГОВОР В ИСКОВОТО ПРОИЗВОДСТВО

След предявяване на иск пред съда по гражданско производство, съответният съдия, на когото е разпределено делото, изпраща исковата молба на ответника за отговор в едномесечен срок. Подаването на отговор от страна на ответника е от изключителна важност с цел развитието на делото и представяне на доказателства от негова страна, в това число и необходимите оспорвания, включително възражения за изтекла давност. Неподаването на отговор не следва да бъде подценявано, поради огромния риск от загуба на делото от страна на ответника. С изтичане на едномесечния срок настъпва така наречената преклузия, тоест невъзможността на ответника да прави възражения и да представя доказателства, което на практика го лишава от защита.

В тази връзка, следва да бъдат спазвани стриктно сроковете за обжалване на първоинстанционните решения пред горестоящия съд, както и срока за обжалване пред ВКС. След изтичане на срока, лицето повече не може да обжалва и решението влиза в сила.

 

  • НЕРАВНОПРАВНИ КЛАУЗИ В ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДОГОВОРИ

Съгласно чл. 3 от Директива № 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата),  една клауза трябва да се счита за неравноправна, когато, въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните.

Потребителски са всички договори, сключени между продавачи и предоставящи услуги лица, от една страна, и потребители, от друга страна. Тук се включват всички договори, сключвани при общи условия с топлофикационните и електроразпределителните дружества; договорите, предлагани от банки и небанкови финансови институции, от застрахователни и лизингови дружества; договорите с мобилните оператори и др. Съгласно Закона за защита на потребителите, за да бъде една уговорка в договор неравноправна, тя трябва да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Неравноправните клаузи са нищожни, като нищожността се преценява към момента на сключване на договора. Нищожността на една договорна клауза се установява единствено от съда и в последните години все по-често се завеждат подобни дела, като се установява трайна практика на съдилищата по отношение на изследване на нищожността на клаузите в договори, сключвани при общи условия. 

Лицата, които считат, че техните права по Закона за защита на потребителите са нарушени или че са обект на неравноправни клаузи, могат да подадат в Комисията за защита на потребителите жалби и сигнали, като изискат от Комисията да извърши проверка и да бъдат наложени санкции на нарушителите, евентуално да бъдат предприети мерки за обявяване на клаузите за нищожни.

 

  • ИЗКЛЮЧВАНЕ НА СЪДРУЖНИК В ООД

Три са основанията за изключване на съдружник по ТЗ: 1) неизплащане (когато е парична вноска) или невнасяне (когато задължението е било за непарична вноска) на дела от капитала; 2) в случаите на чл. 126, ал. 3 от ТЗ, а именно, когато не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството или не изпълнява решенията на общото събрание или действа против интересите на дружеството; 3) при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане. Какво се случва, когато съдружниците са двама, с равни дялове и единият съдружник иска да изключи другия с аргумента, че той действа против интересите на дружеството (много често срещана хипотеза)? Единственият компетентен орган, който може да вземе решение за изключване на съдружник, е Общото събрание на дружеството с мнозинство повече от ¾ от капитала, като в дружествения договор може да се предвиди и по-голямо мнозинство. Протоколът от ОС трябва да бъде с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно, съгласно нормата на чл. 137 ТЗ (изм. 01. 2017г.). Изключеният съдружник не гласува. Това всъщност означава, че съдружник с минаторен пакет дружествени дялове може да вземе решение за изключване на съдружник с мажоритарен пакет дялове. За да бъде обаче решението законосъобразно, първо трябва да се спази процедурата по свикване на ОС (с писмена покана, получена лично от всеки съдружник най-малко седем дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в поканата се посочва и дневният ред) и да се отправи писмено предупреждение до съдружника, че ще бъде изключен, ако не преустанови поведението си. Предупреждението може да бъде под формата и на нотариална покана и трябва да бъде също получено лично от съдружника, който ще бъде изключван.

 

  • РАЗВАЛЯНЕ НА ДОГОВОР С НОТАРИАЛНА ПОКАНА

Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Най-често предупреждението се отправя под формата на нотариална покана. В нотариалната покана трябва да е индивидуализиран точно длъжникът, да е посочен точният размер на вземането, което се претендира, да е даден подходящ срок за изпълнение /чл. 87, ал.1 от ЗЗД/, като след изтичането му кредиторът ще счита договора за развален. Поканата може да се връчи от всеки правоспособен нотариус. Нотариусът не изследва отношенията между страните и дали страната, която изпраща поканата, има право да развали договора; той е длъжен да следи само дали съдържанието на поканата не противоречи на закона и на добрите нрави.

С получаване на волеизявлението за разваляне на договора, извършено във формата на нотариална покана, договорът се счита за развален (ако не е даден в нея допълнителен срок, след изтичането на който е изрично посочено, че договорът ще се счита за развален). След редовното връчване на нотариалната покана, което се удостоверява от нотариуса, връчил поканата, страната, изпратила нотариалната покана, има право да претендира връщане на платените от нея суми по договора чрез иск пред съда, на основание чл. 55 от ЗЗД.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става само по съдебен ред.

 

  • СПАЗВАНЕ НА ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ

Всеки работодател, наел на работа дори един работник или служител, трябва да знае, че следва да спази всички указания на Кодекса за труда и наредбите към него, ако не иска да бъде санкциониран от Инспекция по труда.

Всяка фирма, имаща служители, следва да сключи договор със служба по трудова медицина, която да да изготви необходимите документи, свързани със здравословни и безопасни условия на труд. Задължително е да се изготвят правила за работната заплата и правилник за вътрешния трудов ред, а когато предприятието е с 50 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 20 и повече работници и служители, общото събрание избира от своя състав представители на работниците и служителите. В зависимост от конкретиката на труда, който се полага, може да се наложи работниците и служителитe да са задължени да носят работно облекло, да подлежат на задължителни периодични медицински прегледи и т.н. Всяко предприятие, за да бъде изрядно съгласно КТ, следва да има поредица документи, предвидени в КТ и наредбите към нето, като например ревизионна книга съгласно чл. 408 КТ, дневник за издадените трудови книжки-регламентиран е в чл. 1, ал. 5 на Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, дневник за регистриране на трудоустроените лица- регламентиран е в чл. 2, ал. 3 на Наредба за трудоустрояване, дневник за отчитане на извънреден труд, книга за отчитане на удължаването и компенсирането на работното време, правила за БЗУТ, инструктаж на работниците и служителите и т.н.
Относно здравословните и безопасни условия на труд е добре предприятието да изготви:  Книга за начален инструктаж съгласно Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. в сила от 01.01.2010 г. Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., Книга за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден  инструктаж съгласно Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. в сила от 01.01.2010 г. Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., Книга за ежедневен инструктаж съгласно Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. в сила от 01.01.2010 г. Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., Служебна бележка за проведен начален инструктаж съгласно Приложение № 2 към чл. 12, ал. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. в сила от 01.01.2010г. Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., Програма за провеждане на начален инструктаж съгласно чл.12, ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. в сила от 01.01.2010 г. Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., Програма за инструктаж на работното място и периодичен инструктаж, Заповед за назначаване на длъжностно лице по безопасност и здраве; Заповед за видовете инструктаж съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. в сила от 01.01.2010 г. Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., Заповед за лицата, които ще провеждат видовете инструктаж съгласно чл.11, ал.2 от -Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. в сила от 01.01.2010 г. Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г.,Заповед за назначаване на лице, водещо регистъра на трудови злополуки, заповед за назначаване на лице, водещо книга за извънреден труд, заповед за работно време, заповед за проверка на ръчно преносими ел. инструменти-ако има такова задължение, споразумение при работа на две предприятия на една площадка или една територия  съгласно чл.18 от ЗЗБУТ и т.н.

Документи, които е възможно работодателят да бъде задължен за изготви, предвид спецификата на работата и предписанията на службатa по трудова медицина: Декларация за трудова злополука, длъжностни характеристики за допълненията на задълженията по здравословни и безопасни условия на труд съгл. изискването на чл.127, т.4 от Кодекса на труда; инструкции по безопасна работа с машини и съоръжения /оборудване/- ако има нужда, фирмата по ТМ ще прецени; правила за първа лекарска помощ, дневник за контрол на ръчните преносими електрически уреди и инструменти, съгл.чл.416, ал.1 и 2 от ПБЗРПЕО, до 1000V, списък за специалното облекло и лични предпазни средства, противопожарно досие съгласно Наредба № I -209/22.11.2004 година, план за действие на личният състав за гасени на пожари и ликвидиране на аварии, чл. 60-73 от Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използуване на работното оборудване, противопожарна инструкция

Следва да се има предвид, че не всички от гореизложените документи може да са задължителни за работодателя, тъй като спецификата на труд и реално предписанията на службата по трудова медицина след оценка на риска, определят изготвянето на кои документи е задължително. 
Именно поради факта, че трудовото законодателство предвижда много и различни документи, които работодателят трябва да изготви и спази, препоръчваме на работодателите да изготвят документи само след консултация със служба по трудова медицина, счетоводител и юрист. 


  • СПАЗВАНЕ ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

Според Закона за защита на личните данни, администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни. Администратор е и физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за обработване се определят със закон. В тези случаи администраторът или специфичните критерии за неговото определяне са нормативно уредени.

На практика, при по-внимателен прочит на закона, почти всяко лице, имащо достъп и обработващо лични данни се явява администратор на лични данни и е добре да се регистрира по този закон в КЗЛД, за да избегне евентуални санкции при проверка, които варират от 1000 до 100 000 лева.


  • ПОДАВАНЕ НА ЖАЛБА ДО СЪДА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В СТРАСБУРГ

Преди да пристъпите към подаване на жалба до Съда по правата на човека в Страсбург, първо трябва да се убедите, че са спазени някои основни изисквания за допустимост:

  • Трябва да сте изчерпали всички вътрешноправни средства за защита, които съществуват по българското законодателство и делото да е приключило с влязло в сила решение на последната инстанция;

  • Жалбата следва да е подадена в 6-месечен срок от датата на последното решение, като срокът тече от датата, на която сте били уведомени за решението;

  • Оплакванията в жалбата трябва да засягат нарушения на Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи, като в жалбата следва да се посочат кои точно права на човека, защитени с Конвенцията, са били нарушени и по какъв начин (с какви действия);

  • Жалбата се подава срещу българската държава, а не срещу нейни органи и институции, които са извършили нарушението;

  • Към жалбата се прилагат копия на всички релевантни документи; оригинали не се изпращат.

Ако намери, че жалбата е допустима, Съдът извършва проверка и дали действително има нарушение на Конвенцията. Важно е да се знае, че Съдът в Страсбург не действа като четвърта съдебна инстанция и не подлага на проверка решението на последната съдебна инстанция, не анализира българското законодателство и в тази връзка не следва се отправят искания за преразглеждане или отмяна на съдебното решение на българския съд.

 

  • ЕВРОПЕЙСКО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ОСНОВАНИЕ ЗА БЕЗСПОРНИ ВЗЕМАНИЯ

Изпълнително основание, което се удостоверява като европейско изпълнително основание, може да бъде решение, съдебна спогодба и публични документи по безспорни вземания. Съгласно Регламент 805/2004, едно вземане се счита за „безспорно”, когато: а) длъжникът е изразил съгласие, като го е признал, чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство; или б) ако длъжникът никога не е възразил по отношение на това вземане в хода на съдебната процедура; или в) ако длъжникът не се явил или не е представен на съдебно заседание, по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането; или г) ако длъжникът изрично го е признал в публичен документ. Тази процедура се прилага по граждански и търговски дела, като не обхваща: данъчни, митнически и административни дела; отговорността на държавата за действия и пропуски в изпълнението на държавната власт; правното положение на и правоспособността и дееспособността, такива като законовото представителство на физически лица, семейни отношения, завещания и наследяване; ликвидация, процедури по несъстоятелност на неплатежоспособни дружества; социална сигурност; арбитраж.

Съдебно решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание в държавата-членка по произход, се признава и изпълнява в другите държави-членки, без да бъде необходимо да се преминава през междинни съдебни процедури за признаване и принудително изпълнение в държавата-членка на принудителното изпълнение. Удостоверение за европейско изпълнително основание се издава във формата на стандартен формуляр и се съставя на езика на съдебното решение. За тази цел се подава молба до компетентния първоинстанционен съд, който е постановил съдебното решение (чл. 619, ал. 2 от ГПК). Решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание, ще бъде изпълнено при същите условия, както решение, което е постановено в държавата-членка на принудителното изпълнение.


  • ОСПОРВАНЕ НА РАЗНОСКИ, НАЧИСЛЕНИ ОТ СЪДЕБНИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛИ ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЛА

Не всички актове и действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване от длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва само постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. В съдебната практика има спор по въпроса дали по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежат на обжалване всякакви актове на съдебния изпълнител, с които се определят разноски /например покана за доброволно изпълнение, определение за прекратяване на изпълнителното производство/ или само постановлението за разноските. Това е един от въпросите, по които е образувано тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, по което все още няма постановено тълкувателно решение. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ, за събиране на таксите по изпълнение се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице, като в алинея втора от същата норма е предвидено, че в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и последиците от неплащането. Съдебният изпълнител е длъжен да уведоми длъжника за всяка дължима от него такса по основание и размер, тъй като той има право да обжалва постановлението за разноските, които включват всички такси и разноски по изпълнението, дължими от него; ако длъжникът не е уведомен за основанията и размерите на таксите, той не може да упражни правото си на защита, предвидена в чл. 435, ал. 2 ГПК, респективно се препятства възможността за осъществяване на съдебен контрол върху действието на съдебния изпълнител по тяхното изчисляване. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност. Постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

 

  • НОВА ТАРИФА ЗА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

С ДВ бр. 84 от 25.10.2016г. са приети новите изменения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Новата наредба можете да видите тук. Така например, при завеждането на искове, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Това означава, че когато с една искова молба се предявяват няколко отделни иска, адвокатско възнаграждение се дължи за всеки един от тях и това следва да се посочи в списъка за разноски. При защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.